Виола д’аморе – запознайте се

Спомняте си вълшебната цигулка в „Балада за Георг Хених“.

Почти герой на тази прекрасна повест.

Печалната съдба на нея, на цигулката, която накрая умира заедно със своя създател.

Не знам дали сте се сетили да погуглите и да научите нещо за тази героиня.

Всъщност тази цигулка не е измислена от Виктор Пасков, а е нещо съвсем истинско. Такава цигулка съществува, макар и днес да е нещо много рядко.

Появила се е в една далечна епоха, която наричаме „барок“. Не се знае кой е измислил тази загадъчна цигулка – вероятно е плод на усилията на ято лютиери.

Viola d’amore прилича на обикновена цигулка, но малко по-големичка. Държи се под брадичката, но… струните са доста странни.

Цигулката има няколко (до 7) обикновени струни, които са основни и на тях се свири с лък, и отделно резониращи струни под грифа, които не се докосват, но от звука вибрират и така обогатяват звука.

На някои инструменти главата на грифа е изваяна като човешка фигурка, която често изобразява Купидон (Амур) с превръзка на очите – традиционна украса, показваща „сляпата любов“ (нали инструментът всъщност е „виола на любовта“).

Можем да видим грифове с богата дърворезба, които дават на viola d’amore почти скулптурна визия, различна от класическите виоли и цигулки.

Тези декоративни елементи са част от бароковия характер на инструмента – майсторите влагат своето майсторство не само в неповторимия звук, но и в цялостното „излъчване“.

Не знам дали го обясних добре.

Конструкцията на този инструмент дава по-мек и „топъл“ звук от нормалната цигулка.

Инструментът е страшно популярен в края на 17. и началото на 18. век, когато много известни композитори го включват в творбите си. Между тях впрочем е Вивалди.

С течение на времето виола д’аморе почти изчезва, изместена от по-модерни цигулки, но от края на 20.век отново плахо се появява тук-там.

Звука можете да чуете в някои клипчета в youtube.

https://www.youtube.com/watch?v=BHt99Yt-iOA

https://www.youtube.com/watch?v=wHSsSCKex-E&utm_source=chatgpt.com