Атанас Далчев – живот и творчество – Блог на Ангелина Иванова

Spread the love

Ако желаете, можете да изтеглите пълния текст на урока оттук:

Атанас Далчев

Накратко за Далчев (за най-мързеливите)

Далчев – накратко

Ако не желаете да теглите файла, можете да се запознаете с живота и творчеството на Далчев сега:

Биография

Произход и семейство

Роден на 12 юни 1904 г. в Солун в българско семейство.
Баща: Христо Атанасов Далчев – адвокат, преподавател по турски език в българската мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“ в Солун, секретар по турската кореспонденция на българската община, по-късно депутат в османския парламент от Серския санджак.
Майка: Виктория Матеева Дишмова (Димшова) – българка от Прилеп, домакиня.
Брат: Любомир Далчев – значим скулптор; художествената атмосфера в семейството подкрепя литературното развитие на поета.

е един от най-значимите български скулптори на XX век, по-големият брат на поета Атанас Далчев. Завършва Художествената академия в София и специализира скулптура в Мюнхен и Рим. Сред най-известните му публични творби са „Майка“, „Св. Св. Кирил и Методий“, паметникът на Климент Охридски и монументът „Знаме на мира“. След 1944 г. е силно подкрепян като скулптор и му се възлагат множество обществени поръчки. Удостоен е с редица национални отличия и остава ключова фигура в развитието на българската монументална скулптура.

**Паметникът на св. Климент Охридски в София (Любомир Далчев)**

Арх. Борис Христов Далчев (1910–1986)

е най-малкият брат на поета Атанас Далчев и скулптора Любомир Далчев. Роден е през 1910 г. в Цариград и израства в София. Завършва Първа мъжка гимназия, после Художествената академия, а впоследствие и архитектура във Висшето техническо училище в Мюнхен при проф. Герман Бестелмайер. Работи като архитект в Архитектурно-градоустройствената дирекция на Столична община. Сред сигурните му реализирани проекти са лятната къпалня „Мария Луиза“ в София, плувният басейн в местността „Кайлъка“ (Плевен), хотел „Одесос“ във Варна и участия във вътрешния интериор на Министерския съвет.

Езикова и културна среда.

Семейството живее в мултикултурна османска среда – Солун и Цариград; бащата е професионално свързан с турския език (преподавател и кореспондент).
Далчев учи в българските училища в Цариград и Солун, където основният език на обучение е български, но контактът с турска среда е постоянен.

Детство и ранни премествания

1904–1908 – ранно детство в Солун.
1908 – семейството се мести в Цариград, когато Христо Далчев става депутат в османския парламент; там Атанас учи в местното българско училище.
С избухването на Балканските войни семейството се връща в Солун, но войната и промяната на политическата карта правят оставането им там невъзможно.
1913 – част от семейството (бащата) се изтегля с българските войски в България; майката с децата се установява за кратко в Дедеагач, където Атанас завършва начално училище.
1914 – семейството отново е в Солун, но къщата им изгаря при пожар; това, в съчетание с политическата несигурност след войните, става пряка причина да се изселят и окончателно да се установят в София.

Образование

Гимназиално образование

В София Атанас Далчев се записва в Първа мъжка гимназия с класически профил (силен акцент върху латински и старогръцки).
1921 – първа поява в печата: стихотворният диптих „Залези“ във вестник „Фар“.
1922 – завършва гимназия; изнася реч пред випуска – ранно признаване на авторитета му и ораторските му умения.

Университетско образование в София

1922–1927 – студент в Софийския университет, специалност философия и педагогика.
Участва в литературни кръгове („Стрелец“, по-късно „Изток“), пише критика и есета; така се оформя като мислещ поет и литературен критик.

Специализации и обучение в чужбина

1928 – пребивава в Рим при брат си Любомир, слуша лекции по история на изкуството, учи италиански.
1928–1929 – в Париж: посещава лекции в Парижкия университет, пътува до Лондон; задълбочава познанията си по френски език и култура.
1936–1937 – второ пребиваване във Франция (Тулуза), завършва курс за преподаватели по френски език към Сорбоната.

Професионален път и обществени роли

1930–1936 – учител по български език и училищен инспектор в София; паралелно продължава литературната си дейност.
1937 – по предложение на Никола Фурнаджиев става учител по български в българското училище в Цариград, но турските власти не му позволяват да преподава – връща се в София.
Края на 30-те – 40-те: инспектор, директор на I прогимназия „Христо Ботев“, по-късно началник отдел „Обществено възпитание“ в Министерството на информацията и изкуствата.

След 9 септември 1944 г.

1948 – след реорганизация в министерството е уволнен и остава без постоянна работа; издръжката на многолюдното семейство зависи почти изцяло от преводите.
1952–1953 – става редактор в детското списание „Пламъче“ (място, което Радой Ралин му отстъпва).
През следващите години – интензивна работа като преводач заедно с Александър Муратов.

Личен живот, война и лишения

1939 – жени се за Анастасия Атанасова; имат четири деца.
10 януари 1944 – при бомбардировките над София половината от дома им е разрушена; през март същата година запалителна бомба изпепелява останалото жилище. Семейството години наред живее в една стая на ул. „Солунска“.

Късни години, признание и смърт

1943–1965 – Далчев почти не публикува оригинална поезия, работи главно като преводач;.
1965 – излиза сборникът „Стихотворения“, който включва „Ангелът на Шартър“ и нови произведения.
1967 – публикува „Фрагменти“ – книга с афоризми, критически и философски бележки, често определяна като „шедьовър на българския есеистично-лапидарен размисъл“.
1967 – „Заслужил деятел на културата“ и съветският орден „Знак Почёта“ за популяризирането на руската литература.
1972 – получава наградата „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет за цялостно творчество.
1974 – званието „Народен деятел на изкуството и културата“ и орден „Народна република България“ III степен.
Умира в София на 17 януари 1978 г..

Творчество

Влияние на символизма и ранно творчество

Първи публикации и символистичен етап

Този период носи силно влияние на късния символизъм – мистична тематика, музикалност, абстрактни образи.

1921 – диптихът „Залези“ (вестник „Фар“).
1923 – сборник „Мост“ (заедно с Д. Пантелеев и Г. Караиванов), както и стихове в сп. „Хиперион“, „Демократически преглед“, в. „Изток“.

Първата самостоятелна стихосбирка „Прозорец“ (1926) се приема като манифест на „новата вещност“ – предметен, рационален стил, обърнат към реалните неща, стаи, прозорци, мебели, болници.
Поезията му показва трезвен, аналитичен поглед, „обективна тъга“, противоположна на мъгливата символистична абстракция (по формулировките на съвременните критици от онова време).

Философски и екзистенциални мотиви

Човекът е представен като самотен, ограничен, тленен, поставен между битие и небитие, между мечта и действителност.
Вещите стават знаци за времето и смъртта – часовници, прозорци, стаи, книги.
В по-късни текстове (напр. „Молитва“) се появява мотивът за трудно достижимото спасение, за копнежа по несъгрешена, „непознала познанието“ простота на живота.

Литературният кръг „Стрелец“

Кръгът „Стрелец“ се формира около вестник „Изток“ през 1926 г.; програмната статия „Към младежта“ на Константин Гълъбов (1 октомври 1926) се приема за негов своеобразен манифест.
Ядрото включва Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Светослав Минков и др.
Кръгът категорично се дистанцира от символистическата поетика – Далчев и Пантелеев определят поезията на Лилиев като „мъртва поезия“.
Основни цели:
Европеизация и универсализация на българската култура;
ориентация към интелектуален реализъм, „нова вещност“, трезва рационалност;
интерес към философия, изкуство, проблеми на цивилизацията.
Значение лично за Далчев: „Стрелец“ легитимира антисимволистичния завой на Далчев и утвърждава публично неговия тип поетика – предметна, философска, екзистенциална.

Основни стихосбирки (по години)

„Прозорец“ (1926) – първата самостоятелна книга; началото на „поета на вещите“.
„Стихотворения“ (1928) – разширява тематиката и затвърждава новата му поетика.
„Париж“ (1930) – резултат от парижкия период; градът е видян през тревожния екзистенциален поглед на поета.
„Ангелът на Шартър“ (1943) – синтезира трите предходни книги и добавя нови стихотворения; своеобразен връх преди дългото мълчание.
„Стихотворения“ (1965, 1969) – избрани и нови творби, включително писани след войната.
„Балкон“ (1972) – късна поезия, белязана от старостта и равносметката.

„Фрагменти“

„Фрагменти“ (1967) – книга с кратки, афористични текстове, бележки за литературата, изкуството, морала, политиката.
Шедьовър“ на българския есеистично-лапидарен размисъл (Св. Игов).

Преводи

Превежда поезия и проза от френски, испански, италиански, немски и руски, което е потвърдено във всички основни биографични източници.
Сред превежданите: Й. В. Гьоте, Фр. Хьолдерлин, Блез Паскал, Лафонтен, Ларошфуко, Монтен, Стендал, Антон Чехов, Пушкин, Исак Бабел, Михаил Шолохов, Федерико Гарсия Лорка, Пабло Неруда, Габриела Мистрал и др.
В продължение на десетилетия преводите са основният му поминък и начин да поддържа връзката си със световната литература.
Преводаческата работа влияе обратно върху собствената му поезия – дисциплина, точност, внимание към нюансите.

Линия на живота на Атанас Далчев

1904–1914: Солун, Цариград, ранното детство

1904 – Роден е на 12 юни в Солун, в образовано българско семейство.
Бащата, Христо Далчев, е адвокат, учител по турски език и бъдещ депутат в османския парламент — това поставя детето в многоезична, културно наситена среда.
1908 – семейството се премества в Цариград, където Атанас учи в българското училище.
1912–1913 – Балканските войни разместват географията на живота им; семейството се връща в Солун, после се прехвърля временно в Дедеагач.
1914 – пожар изпепелява дома им в Солун и семейството окончателно се установява в София.

1914–1922: Софийските години – оформяне на личността

Учи в Първа мъжка гимназия с класически профил — интензивно обучение по латински, старогръцки, европейска култура. Изгражда се като тихо, наблюдателно, интровертно момче, привързано към книгите.
1921 – първа публикация: диптихът „Залези“ във вестник „Фар“.
1922 – завършва гимназия с отличен успех, държи реч пред випуска — ранно признание на неговия ум и морална тежест.

1922–1927: Университетът и интелектуалното пробуждане

Следва философия и педагогика в Софийския университет. Включва се в литературни среди, публикува критика и есета.

1923–1926: Ранни книги и разрив със символизма

1923 – участва в поетическия сборник „Мост“ (заедно с Пантелеев и Караиванов).
Публикува в „Хиперион“, но постепенно се отдалечава от символизма.
1926 – излиза стихосбирката „Прозорец“ — решителен поврат.
С нея заявява „новата вещност“: поетика на предмета, на простата реалност, на конкретното.

1926–1930: Кръгът „Стрелец“ и европейското отваряне

Създава се кръгът „Стрелец“ – модернистичен елитарен кръг, ориентиран към Европа, разума и новата култура.
Далчев е една от централните фигури — критик, теоретик, поет.
1928 – заминава за Рим, учи история на изкуството, овладява италиански.
1928–1929 – в Париж: слуша лекции в университета, пътува до Лондон, дълбоко се потапя в западноевропейската култура.
1930 – излиза стихосбирката „Париж“.

1930–1939: Учител, инспектор, писател

Работи като учител по български език, после като училищен инспектор.
Преподава, пише, превежда.
Изгражда мрежа от литературни контакти, задълбочава връзката си с европейската мисъл.
1936–1937 – втори период във Франция (Тулуза); завършва курс за преподаватели по френски език при Сорбоната.
1937 – за кратко е учител в българското училище в Цариград, но не получава разрешение да преподава.

1939–1944: Семейство, война, разруха

1939 – оженва се за Анастасия Атанасова; 1940–1945 четири деца.
1944 – при бомбардировките над София домът им е разрушен два пъти; дълго живеят в една-единствена стая на ул. „Солунска“.
Тези години оставят в биографията му траен отпечатък от бедност, мъчително оцеляване и принудителна затвореност.

1944–1956: Творческо мълчание; преводаческа дейност

Редактира „Пламъче“.
Преводи

1956–1967: Завръщане в литературата

1965 – излиза сборникът „Стихотворения“ – синтез на ранното и новото му творчество.
1967 – излиза „Фрагменти“ – забележителна книга с афоризми, размисли и критика, определяна като връх в неговата проза.
1972 Публикува „Балкон“.
1977 – пише последното си стихотворение „Художникът и вятърът“ — първото в бял стих.

1967–1977: Признание

Звания и отличия:
„Заслужил деятел на културата“ (1967),
орден „Знак Почёта“,
Хердерова награда (1972),
„Народен деятел на изкуството и културата“ (1974).

1978: Последни дни

Умира на 17 януари 1978 г. в София.

Атанас Далчев – живот и творчество