„Балкански синдром“ – резюме
Първо действие
Завесата се вдига. На сцената излизат трима мъже, облечени с дълги палта и нахлупени бомбета. Те бавно вървят напред-назад сред изкуствени снежни преспи. Репликите им са къси и повтарящи се: „Вее…“, „Зиме в Балкана е така…“, „Вият…“, „Изгладнели са…“, „Големи преспи…“. Отстрани се чува записан вой на вълци. Те продължават да обикалят и да повтарят едни и същи думи, докато в публиката изведнъж се надига шум.
От залата се чува женски вик: „Крадец!“. Зрителка е хванала мъж, който е бръкнал в чантата ѝ. Настъпва суматоха. Няколко души скачат, задържат го и го извеждат на сцената. Представлението е прекъснато. Жената държи здраво чантата си и сочи мъжа, а той не се съпротивлява.
На сцената мъжът започва да говори. Казва, че е откраднал чантата нарочно, за да има възможност да се качи тук и да говори пред хората. Представя се като „Бяла врана“. Разказва, че живее честно: няма гараж, няма коли, не държи пари под дюшека, не взима подкупи и не се бута за началнически постове. В квартала всички го сочат с пръст и казват: „Ей го, бялата врана.“ Затова той е сам и отхвърлен. Изповядва се с горчивина: как да учи децата си на честност, когато виждат, че в живота се оправят само хитрите и наглите? Говори все по-емоционално, гласът му се пречупва.
След него излиза метеоролог. Той разказва за работата си и за времето. Казва, че каквото и да предскажат, винаги „духа вятър“. Повтаря „вятър“ многократно. Жестикулира с ръце, сякаш духа от всички посоки. Повтарянето става досадно, но той не спира.
След това се появява друг мъж, който казва, че е автор на задачите с басейна, които всички ученици решават. Споделя, че поколения наред са го намразили заради тези задачи. Разказва, че едно момче го попитало: „Защо пишете задачи за басейни с тръби? Басейните вече не се пълнят така.“ Оттук той започва дълго изреждане: ако трябва да се променят задачите, трябва да се променят и басейните, после топлофикацията, металургията, индустрията, финансите… и накрая цялата държава. Говори все по-бързо и объркано. Двама души го хващат под ръцете и го извеждат като луд.
На сцената се качва жена от публиката. Тя казва, че е останала сама и неомъжена, защото целият ѝ живот е минал в театъра. Гледала е представления, в които има големи герои, любов, жертви и силни страсти. Но когато излиза от залата, в живота не намира такива хора. Казва, че е вярвала, че ще ги срещне, но е останала сама.
Епизод 7. Мъжът от Бели Искър и Жената-символ
Изправя се мъж от публиката, който се представя като човек от село Бели Искър. Той казва, че представлението е измама, защото в неговото село няма вълци. Според него театърът лъже хората. На сцената влиза Жената-символ, която му отговаря, че това не е измама, а „подтекст“ и „символика“. Двамата започват да спорят шумно, надвикват се, никой не отстъпва.
Епизод 8. Нахлуването на сватбата
В този момент на сцената нахлуват Кум Каратанасов, оркестър, певици и голяма сватбарска тълпа. Те носят инструменти, свирят и пеят, викат и се смеят. Кумът казва, че вече са били и на други места – в „Унгарския ресторант“ отсреща, но там било слабо и „мижава работа“. Затова дошли тук. За тях няма значение дали е ресторант, театър, опера или Народно събрание – важното е да има място за сватбата на Цончето. Те разполагат маси и столове, носят храна и напитки, надуват музиката. Директорът напразно вика, че това е театър, а не кръчма. Никой не го слуша. Сцената е залята от свирни, песни и крясъци.
Второ действие
Сватбарите вече са напълно превзели сцената. Гардеробът на театъра е разграбен – един е сложил военна шапка, друг се е пременил в старинен костюм, трети е увил около себе си драпирана завеса. Всички се смеят и подвикват. В центъра стои Бай Цончо, бащата на булката. Седнал е на трон, покрит с червена мантия, на главата му блести тежка корона. В едната ръка държи чаша с ракия, в другата – домат, който къса със сол и пъха в устата си между думите. Изглежда доволен и самоуверен, а около него всички го гледат с почит, сякаш наистина е цар.
Бай Цончо повиква при себе си двамата роднини – Печо и Йовчо. Поднася им по една пръчка. Те я чупят без усилие и се усмихват. Тогава той им подава цял сноп пръчки, вързан с конец. Двамата се мъчат, напрягат се, но не успяват да ги счупят. Бай Цончо им казва: „Ето така е и с народа – по един ни пречупват лесно, а заедно сме силни.“ После им заповядва да се целунат, за да се примирят. Те се целуват набързо и с отвращение, след което бършат устите си и се отдръпват. Около тях сватбарите пляскат с ръце и подвикват одобрително.
Печо се изправя. Гласът му звучи силно над сватбарската глъчка. Той казва, че народът ни не е героичен, а завистлив. Според него всеки носи в джоба си „списък“ с имена на хора, които иска да вкара в затвора, вместо да се бори за истинска свобода. Обвинява всички, че се задоволяват да „се присъединяват към исканията“ на другите, но никога не действат сами. Докато други народи обикалят света с малки платноходки, българите завиждат един на друг. Сватбарите реагират различно: едни ръкопляскат шумно, други го освиркват, трети му викат да млъкне. Настъпва объркана глъчка.
Епизод 12. Спорът с Жената-символ
В разгара на шумотевицата на сцената влиза Жената-символ. Тя е ядосана и извиква, че всичко това е кич и простотия. Според нея театърът е превърнат в панаир, а на сцената трябва да има духовност и изкуство, а не крясъци и сватбарщина. Кум Каратанасов излиза напред и я прекъсва грубо. Нарича я самата „кич“, защото обижда народа. Двамата започват да се надвикват. Сватбарите отзад подсвиркват, пляскат с ръце и подвикват. Част от публиката в залата подкрепя Жената-символ, други викат за Кум Каратанасов. Спорът става все по-ожесточен, гласовете се смесват, никой не отстъпва.
Епизод 13. Любовната драма с Георги
В този момент на сцената нахлува Георги, носещ пушка. Той е развълнуван и крещи, че обича булката Цонка и ще я вземе със сила. Всички сватбари изпищяват и се разбягват. Кривнат зад масите, гмуркат се под столовете, скриват се зад кулисите – изпокриват се като пилци, когато над тях се спусне ястреб. Остава само Цонка. Тя е облечена в сватбена рокля и стои изправена срещу Георги. Говори му спокойно и меко, напомня му за детските години, за първата им целувка, за пионерския лагер, където са си обещавали вечна вярност. После запява „Облаче ле бяло“. Георги започва да трепери, сълзи потичат от очите му. Той хвърля пушката на пода и избягва. Цонка се отпуска и припада. Сватбарите бавно излизат от скривалищата си и се приближават към нея.
Епизод 14. Баба Кера – гледачката
Сватбарите извикват Баба Кера – стара жена, която идва с торбичка в ръка. Тя се навежда над Цонка и започва да бае. Вади боб и кафе, духа върху тях и мърмори заклинания. Казва, че за да се оправи булката, трябват пари във валута – долари или марки – защото материалите за гадаене са вносни. Вади калкулатор „Елка“ и започва да смята. Сватбарите се блъскат един друг, всеки иска да ѝ даде банкноти. Едни изваждат левове, други показват скрити долари. Баба Кера брои и прибира, като продължава да бае.
Епизод 15. Уволнението на Директора
На сцената звъни телефон. Директорът, който досега се е опитвал напразно да въдвори ред, вдига слушалката. Лицето му посърва – съобщават му, че е освободен от длъжност „по взаимно съгласие“. Той мълчи смутено и оставя слушалката. Сватбарите се подсмихват, някои се изсвирват подигравателно. Кум Каратанасов излиза напред и заявява, че ще намери нов директор, който да поеме театъра.
Трето действие
На сцената влиза нов директор. Облечен е подредено, със самоуверена походка. Гледа всички високомерно и започва дълга реч. Говори със самочувствие, използва чиновнически думи и обещава ред и дисциплина. Размахва ръце, изрежда какво трябва да се направи, но всъщност не казва нищо конкретно. Сватбарите го гледат с насмешка, някои се подсвиркват. Старият директор стои настрани, свел глава. Новият продължава да говори дълго, но никой не го слуша сериозно.
Епизод 17. Появата на Извънземното
Внезапно на сцената влиза Извънземно. То е облечено странно, държи се непохватно и оглежда всички с недоумение. Гласът му е спокоен, но звучи чуждо. То казва, че е дошло да разбере какво е „балкански синдром“. Обръща се към публиката и пита защо всички хора наоколо крещят едновременно. После сочи към Бялата врана и пита защо честният човек е наричан „бяла врана“. Сочи към сватбарите и пита защо правят сватба в театър, вместо в дом или ресторант. Сочи към двамата директори и пита защо се сменят, но нищо не се променя. Извънземното задава въпроси един след друг, а никой не му дава ясен отговор.
На сцената нахлуват всички герои: Кум Каратанасов, сватбарите, Бялата врана, Метеорологът, Жената-символ, Баба Кера, старият и новият директор. Всеки започва да говори за своето. Кумът вика за веселба и музика. Сватбарите свирят, пеят и викат. Бялата врана отново настоява за честност. Метеорологът повтаря „вятър, вятър“. Жената-символ вика, че това е кич и липса на духовност. Баба Кера тропа с калкулатора и иска още пари във валута. Старият директор мълчи отчаян, новият говори празни думи. Всички крещят едновременно, никой не слуша другия. Извънземното стои в центъра, объркано и безсилно, и повтаря въпроса си: „Какво е това – балкански синдром?“ Гласовете се смесват в глъчка, сцената е пълна с шум, музика и крясъци. Завесата пада рязко.
