21.12.2025 г.
Spread the love

Ако желаете, можете да изтеглите пълния текст на урока оттук:

Атанас Далчев

Накратко за Далчев (за най-мързеливите)

Ако не желаете да теглите файла, можете да се запознаете с живота и творчеството на Далчев сега:

Биография

Произход и семейство

  • Роден на 12 юни 1904 г. в Солун в българско семейство.
  • Баща: Христо Атанасов Далчев – адвокат, преподавател по турски език в българската мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“ в Солун, секретар по турската кореспонденция на българската община, по-късно депутат в османския парламент от Серския санджак.
  • Майка: Виктория Матеева Дишмова (Димшова) – българка от Прилеп, домакиня.
  • Брат: Любомир Далчев – значим скулптор; художествената атмосфера в семейството подкрепя литературното развитие на поета.

Любомир Далчев (1902–2002)

е един от най-значимите български скулптори на XX век,  по-големият брат на поета Атанас Далчев. Завършва Художествената академия в София и специализира скулптура в Мюнхен и Рим. Сред най-известните му публични творби са „Майка“, „Св. Св. Кирил и Методий“, паметникът на Климент Охридски и монументът „Знаме на мира“. След 1944 г. е силно подкрепян като скулптор и му се възлагат множество обществени поръчки. Удостоен е с редица национални отличия и остава ключова фигура в развитието на българската монументална скулптура.

Арх. Борис Христов Далчев (1910–1986)

е най-малкият брат на поета Атанас Далчев и скулптора Любомир Далчев. Роден е през 1910 г. в Цариград и израства в София. Завършва Първа мъжка гимназия, после Художествената академия, а впоследствие и архитектура във Висшето техническо училище в Мюнхен при проф. Герман Бестелмайер. Работи като архитект в Архитектурно-градоустройствената дирекция на Столична община. Сред сигурните му реализирани проекти са лятната къпалня „Мария Луиза“ в София, плувният басейн в местността „Кайлъка“ (Плевен), хотел „Одесос“ във Варна и участия във вътрешния интериор на Министерския съвет.

Езикова и културна среда.

  • Семейството живее в мултикултурна османска среда – Солун и Цариград; бащата е професионално свързан с турския език (преподавател и кореспондент).
  • Далчев учи в българските училища в Цариград и Солун, където основният език на обучение е български, но контактът с турска среда е постоянен.

Детство и ранни премествания

  • 1904–1908 – ранно детство в Солун.
  • 1908 – семейството се мести в Цариград, когато Христо Далчев става депутат в османския парламент; там Атанас учи в местното българско училище.
  • С избухването на Балканските войни семейството се връща в Солун, но войната и промяната на политическата карта правят оставането им там невъзможно.
  • 1913 – част от семейството (бащата) се изтегля с българските войски в България; майката с децата се установява за кратко в Дедеагач, където Атанас завършва начално училище.
  • 1914 – семейството отново е в Солун, но къщата им изгаря при пожар; това, в съчетание с политическата несигурност след войните, става пряка причина да се изселят и окончателно да се установят в София.

Образование

Гимназиално образование

  • В София Атанас Далчев се записва в Първа мъжка гимназия с класически профил (силен акцент върху латински и старогръцки).
  • 1921 – първа поява в печата: стихотворният диптих „Залези“ във вестник „Фар“.
  • 1922 – завършва гимназия; изнася реч пред випуска – ранно признаване на авторитета му и ораторските му умения.

Университетско образование в София

  • 1922–1927 – студент в Софийския университет, специалност философия и педагогика.
  • Участва в литературни кръгове („Стрелец“, по-късно „Изток“), пише критика и есета; така се оформя като мислещ поет и литературен критик.

Специализации и обучение в чужбина

  • 1928 – пребивава в Рим при брат си Любомир, слуша лекции по история на изкуството, учи италиански.
  • 1928–1929 – в Париж: посещава лекции в Парижкия университет, пътува до Лондон; задълбочава познанията си по френски език и култура.
  • 1936–1937 – второ пребиваване във Франция (Тулуза), завършва курс за преподаватели по френски език към Сорбоната.

Професионален път и обществени роли

  • 1930–1936 – учител по български език и училищен инспектор в София; паралелно продължава литературната си дейност.
  • 1937 – по предложение на Никола Фурнаджиев става учител по български в българското училище в Цариград, но турските власти не му позволяват да преподава – връща се в София.
  • Края на 30-те – 40-те: инспектор, директор на I прогимназия „Христо Ботев“, по-късно началник отдел „Обществено възпитание“ в Министерството на информацията и изкуствата.

След 9 септември 1944 г.

  • 1948 – след реорганизация в министерството е уволнен и остава без постоянна работа; издръжката на многолюдното семейство зависи почти изцяло от преводите.
  • 1952–1953 – става редактор в детското списание „Пламъче“ (място, което Радой Ралин му отстъпва).
  • През следващите години – интензивна работа като преводач заедно с Александър Муратов.

Личен живот, война и лишения

  • 1939 – жени се за Анастасия Атанасова; имат четири деца.
  • 10 януари 1944 – при бомбардировките над София половината от дома им е разрушена; през март същата година запалителна бомба изпепелява останалото жилище. Семейството години наред живее в една стая на ул. „Солунска“.

Късни години, признание и смърт

  • 1943–1965 –  Далчев почти не публикува оригинална поезия, работи главно като преводач;.
  • 1965 – излиза сборникът „Стихотворения“, който включва „Ангелът на Шартър“ и нови произведения.
  • 1967 – публикува „Фрагменти“ – книга с афоризми, критически и философски бележки, често определяна като „шедьовър на българския есеистично-лапидарен размисъл“.
  • 1967 – „Заслужил деятел на културата“ и съветският орден „Знак Почёта“ за популяризирането на руската литература.
  • 1972 – получава наградата „Готфрид фон Хердер“ на Виенския университет за цялостно творчество.
  • 1974 – званието „Народен деятел на изкуството и културата“ и орден „Народна република България“ III степен.
  • Умира в София на 17 януари 1978 г..

Творчество

Влияние на символизма и ранно творчество

Първи публикации и символистичен етап

Този период носи силно влияние на късния символизъм – мистична тематика, музикалност, абстрактни образи.

  • 1921 – диптихът „Залези“ (вестник „Фар“).
  • 1923 – сборник „Мост“ (заедно с Д. Пантелеев и Г. Караиванов), както и стихове в сп. „Хиперион“, „Демократически преглед“, в. „Изток“.

Преосмисляне на символизма

Още в края на 20-те години Далчев критически се дистанцира от символизма в статии и есета, настоявайки за нов тип реализъм и „вещественост“ в поезията.

Отказ от символизма и „новата вещност“

„Прозорец“ (1926)

  • Първата самостоятелна стихосбирка „Прозорец“ (1926) се приема като манифест на „новата вещност“ – предметен, рационален стил, обърнат към реалните неща, стаи, прозорци, мебели, болници.
  • Поезията му показва трезвен, аналитичен поглед, „обективна тъга“, противоположна на мъгливата символистична абстракция (по формулировките на съвременните критици от онова време).

Философски и екзистенциални мотиви

  • Човекът е представен като самотен, ограничен, тленен, поставен между битие и небитие, между мечта и действителност.
  • Вещите стават знаци за времето и смъртта – часовници, прозорци, стаи, книги.
  • В по-късни текстове (напр. „Молитва“) се появява мотивът за трудно достижимото спасение, за копнежа по несъгрешена, „непознала познанието“ простота на живота.

Литературният кръг „Стрелец“

  • Кръгът „Стрелец“ се формира около вестник „Изток“ през 1926 г.; програмната статия „Към младежта“ на Константин Гълъбов (1 октомври 1926) се приема за негов своеобразен манифест.
  • Ядрото включва Атанас Далчев, Димитър Пантелеев, Константин Гълъбов, Чавдар Мутафов, Светослав Минков и др.
  • Кръгът категорично се дистанцира от символистическата поетика – Далчев и Пантелеев определят поезията на Лилиев като „мъртва поезия“.
  • Основни цели:
  • Европеизация и универсализация на българската култура;
  • ориентация към интелектуален реализъм, „нова вещност“, трезва рационалност;
  • интерес към философия, изкуство, проблеми на цивилизацията.
  • Значение лично за Далчев: „Стрелец“ легитимира антисимволистичния завой на Далчев и утвърждава публично неговия тип поетика – предметна, философска, екзистенциална.

Основни стихосбирки (по години)

  • „Прозорец“ (1926) – първата самостоятелна книга; началото на „поета на вещите“.
  • „Стихотворения“ (1928) – разширява тематиката и затвърждава новата му поетика.
  • „Париж“ (1930) – резултат от парижкия период; градът е видян през тревожния екзистенциален поглед на поета.
  • „Ангелът на Шартър“ (1943) – синтезира трите предходни книги и добавя нови стихотворения; своеобразен връх преди дългото мълчание.
  • „Стихотворения“ (1965, 1969) – избрани и нови творби, включително писани след войната.
  • „Балкон“ (1972) – късна поезия, белязана от старостта и равносметката.

„Фрагменти“

  •  „Фрагменти“ (1967) – книга с кратки, афористични текстове, бележки за литературата, изкуството, морала, политиката.
  • Шедьовър“ на българския есеистично-лапидарен размисъл (Св. Игов).

Преводи

  • Превежда поезия и проза от френски, испански, италиански, немски и руски, което е потвърдено във всички основни биографични източници.
  • Сред превежданите: Й. В. Гьоте, Фр. Хьолдерлин, Блез Паскал, Лафонтен, Ларошфуко, Монтен, Стендал, Антон Чехов, Пушкин, Исак Бабел, Михаил Шолохов, Федерико Гарсия Лорка, Пабло Неруда, Габриела Мистрал и др.
  • В продължение на десетилетия преводите са основният му поминък и начин да поддържа връзката си със световната литература.
  • Преводаческата работа влияе обратно върху собствената му поезия – дисциплина, точност, внимание към нюансите.

Линия на живота на Атанас Далчев

1904–1914: Солун, Цариград, ранното детство

  • 1904 – Роден е на 12 юни в Солун, в образовано българско семейство.
  • Бащата, Христо Далчев, е адвокат, учител по турски език и бъдещ депутат в османския парламент — това поставя детето в многоезична, културно наситена среда.
  • 1908 – семейството се премества в Цариград, където Атанас учи в българското училище.
  • 1912–1913 – Балканските войни разместват географията на живота им; семейството се връща в Солун, после се прехвърля временно в Дедеагач.
  • 1914 – пожар изпепелява дома им в Солун и семейството окончателно се установява в София.

1914–1922: Софийските години – оформяне на личността

  • Учи в Първа мъжка гимназия с класически профил — интензивно обучение по латински, старогръцки, европейска култура. Изгражда се като тихо, наблюдателно, интровертно момче, привързано към книгите.
  • 1921 – първа публикация: диптихът „Залези“ във вестник „Фар“.
  • 1922 – завършва гимназия с отличен успех, държи реч пред випуска — ранно признание на неговия ум и морална тежест.

1922–1927: Университетът и интелектуалното пробуждане

  • Следва философия и педагогика в Софийския университет. Включва се в литературни среди, публикува критика и есета.

1923–1926: Ранни книги и разрив със символизма

  • 1923 – участва в поетическия сборник „Мост“ (заедно с Пантелеев и Караиванов).
  • Публикува в „Хиперион“, но постепенно се отдалечава от символизма.
  • 1926 – излиза стихосбирката „Прозорец“ — решителен поврат.
  • С нея заявява „новата вещност“: поетика на предмета, на простата реалност, на конкретното.

1926–1930: Кръгът „Стрелец“ и европейското отваряне

  • Създава се кръгът „Стрелец“ – модернистичен елитарен кръг, ориентиран към Европа, разума и новата култура.
  • Далчев е една от централните фигури — критик, теоретик, поет.
  • 1928 – заминава за Рим, учи история на изкуството, овладява италиански.
  • 1928–1929 – в Париж: слуша лекции в университета, пътува до Лондон, дълбоко се потапя в западноевропейската култура.
  • 1930 – излиза стихосбирката „Париж“.

1930–1939: Учител, инспектор, писател

  • Работи като учител по български език, после като училищен инспектор.
  • Преподава, пише, превежда.
  • Изгражда мрежа от литературни контакти, задълбочава връзката си с европейската мисъл.
  • 1936–1937 – втори период във Франция (Тулуза); завършва курс за преподаватели по френски език при Сорбоната.
  • 1937 – за кратко е учител в българското училище в Цариград, но не получава разрешение да преподава.

1939–1944: Семейство, война, разруха

  • 1939 – оженва се за Анастасия Атанасова; 1940–1945 четири деца.
  • 1944 – при бомбардировките над София домът им е разрушен два пъти; дълго живеят в една-единствена стая на ул. „Солунска“.
  • Тези години оставят в биографията му траен отпечатък от бедност, мъчително оцеляване и принудителна затвореност.

1944–1956: Творческо мълчание; преводаческа дейност

  • Редактира „Пламъче“.
  • Преводи

1956–1967: Завръщане в литературата

  • 1965 – излиза сборникът „Стихотворения“ – синтез на ранното и новото му творчество.
  • 1967 – излиза „Фрагменти“ – забележителна книга с афоризми, размисли и критика, определяна като връх в неговата проза.
  • 1972 Публикува „Балкон“.
  • 1977 – пише последното си стихотворение „Художникът и вятърът“ — първото в бял стих.

1967–1977: Признание

  • Звания и отличия:
  • „Заслужил деятел на културата“ (1967),
  • орден „Знак Почёта“,
  • Хердерова награда (1972),
  • „Народен деятел на изкуството и културата“ (1974).

1978: Последни дни

  • Умира на 17 януари 1978 г. в София.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Copyright © All rights reserved. | Newsphere by AF themes.