Философията на разполовения Аз
Пейо Яворов и драмата на модернизма в „Две души“
Литературният контекст: модернизация и европеизация
Пейо Яворов твори на границата между два века – той е част от [елитарния] кръг „Мисъл“. Амбицията на неговите членове е фундаментална: откъсване на българската литература от битовата ограниченост и нейната европеизация.
Членовете на „четворката“: Кръгът се състои от четири знакови фигури, често наричани „естетическия законодател“ на България:
- Д-р Кръстьо Кръстев – идеолог и критик.
- Пенчо Славейков – поетът-европеец и индивидуалист.
- Пейо Яворов – геният на символизма.
- Петко Ю. Тодоров – създателят на „идилиите“, възпяващи българското село.
Еволюция на модернизма: Първият етап е индивидуализмът (Пенчо Славейков, д-р Кръстев). Яворов обаче отива по-далеч, поставяйки началото на символизма – вторият и по-дълбок етап на модернизма.
Контраст със Славейков: Докато при Славейков страданието е градивно и вдъхновяващо, при Яворов то е песимистично, мрачно и непреодолимо.
Повече по темата Яворов / Славейков – тук
Творческа биография на Яворов (два периода)
Творчеството на Пейо Яворов е едно от най-сложните и вълнуващи явления в българската литература. Изследователите традиционно го разделят на два основни периода, които отразяват неговата вътрешна еволюция — от социалния ангажимент към метафизичните търсения на духа. За вододел в творчеството на Яворов се приема 1903 г. (потушаването на Илинденското въстание и гибелта на Гоце Делчев).
Първи период: Реалистичен и социален (до 1902–1903 г.)
Този период се характеризира с придържане към традициите на критическия реализъм. Тук Яворов се изявява като „певец на народа“.
- Основни теми: Страданието на селянина, нерадостната съдба на трудовия човек, социалната несправедливост и националноосвободителните борби.
- Стилови особености: Използва се конкретна лексика, образите са земни, а емоциите — насочени навън към обществото.
- Ключови творби: „Градушка“, „На нивата“, „Арменци“, „Заточеници“.
В този етап Яворов все още вярва в колективното начало и в способността на човека да промени света чрез борба или състрадание.
Втори период: Модернистичен и символистичен (след 1903 г.)
След Илинденско-Преображенското въстание и престоя му във Франция (1906–1907), в светогледа на поета настъпва дълбок прелом. Той полага основите на българския символизъм.
- Основни теми: Самотата на индивида, раздвоението на личността („Аз не живея: аз горя“), смъртта, невъзможната любов и философските въпроси за битието и нищото.
- Стилови особености: Поезията става музикална, абстрактна и наситена с метафори и символи. Фокусът се премества от външния свят към „вътрешния пейзаж“ на душата.
- Ключови творби: Сборникът „Безсъници“, „Подобия“, стихотворенията „Две хубави очи“, „Песен на песента ми“, „Сенки“.
Тук се ражда емблематичният за Яворов мотив за духовния дуализъм — вечната борба между ангела и демона в човека.
Как ги определяме (критерии за разграничаване на двата периода)
За да определим към кой период принадлежи дадена творба, гледаме следните три компонента:
- Обектът на изображение: Ако е селянинът или революционерът — това е първият период. Ако е страдащото „Аз“ и неговите метафизични терзания — това е вторият.
- Пространството: В първия период пространството е открито (нивата, морето, полето). Във втория то се затваря в „нощта“, „бездните“ и „пустотата“ на съзнанието.
- Езикът: Преходът от предметна, реалистична реч към ефирна, многозначна и символна лексика.
„Подир сенките на облаците“ – Поетическото завещание
Това е най-значимата книга в живота на Яворов, неговата равносметка и „антология на антологиите“.
- История на изданието: Излиза за първи път през 1910 г. Преди смъртта си през 1914 г., в състояние на почти пълна слепота и след трагедията с Лора, Яворов прави втора, основна редакция с помощта на брат си Атанас Крачолов. Това второ издание се счита за неговото поетическо завещание.
- Какво обобщава: Книгата не е просто сборник, а внимателно архитектонизиран модел на поетическия му път. Тя синтезира трите лица на твореца: революционера, символиста и метафизика.
- Структура на циклите:
- Дял „Антология“: Социални и революционни творби („Градушка“, „Арменци“, „Заточеници“).
- Дял „Безсъници“: Започва с „Песен на песента ми“ – творбата, която поетът нарича „мост към декадентството“.
- Дял „Прозрения“: Тук е включено стихотворението „Две души“. Този цикъл се фокусира върху „свръхземните въпроси“.
Стихотворението „Две души“
За стихотворението „Две души“ можете да прочетете тук:
