Седем ученици, седмина ученици, седем ученика?

Освен добре познатите ни числителни, в български има и една особена група, която обича да се държи малко по-специално – това са мъжколичните. Те се използват само за лица от мъжки род и затова звучат толкова характерно: двама, трима, четирима, петима, шестима, седмина, осмина, деветима, десетима. В ежедневната реч най-често стигаме до шестима, защото така говорят повечето хора и никой не се замисля особено. Но нормата е по-широкоскроена – формите седмина, осмина, деветима, десетима са напълно правилни, просто имат по-книжовен привкус, сякаш са се подготвили специално за официално събитие.

Любопитното е, че езикът ни позволява да образуваме такива форми и с по-големи числа: единайсетима ученици, двайсет и трима участници, та дори и повече (например деветдесетима), ако ситуацията го изисква. Те са напълно разбираеми за носителите на езика, но не влизат в книжовната норма.

И тук идва забавната част – понякога имаме истински дублети, които съществуват мирно едни до други: осем ученици = осмина ученици, девет нови членове = деветима нови членове. Едното звучи по-разговорно, другото – по-тържествено, но и двете са напълно коректни.

Кога кое да използваме? Ако пишем нещо официално или искаме малко повече изразителност, мъжколичните форми влизат точно навреме и вършат чудесна работа. Ако просто си говорим с приятели, вероятно ще си останем при седем ученици и никой няма да повдигне вежда. Важното е да знаем, че всички тези форми са част от живата норма и могат да обогатят изказа ни, когато ги използваме уместно — без страх и с малко езиково самочувствие.