Днес е Павловден

Казвала съм ви, хлапета, че макар и официалната православна църква да е определила един общ ден за двамата равноапостоли Петър и Павел, българите празнуват два празника.

Вчера, 29 юни, беше Петровден. И досега много хора (и аз включително) си го празнуваме както му е редът с подходящата обредна храна: печено пиленце, ябълчици-петровки, бял мъж. Всъщност аз бял мъж не правя, защото нямам прясно сирене, но това е друга история.

Днес, 30 юни, е Павловден. Някъде му казват Палювден или Пальовден, защото са го свързвали с глагола „паля“. Нататък се сещате – празнували са го против огън, пожари и мълнии. Всъщност не точно са празнували, а са го „вардели“, „тачели“, почитали“.

 Едно време, в моето детство, беше така – Павловден се смяташе за „хаталия“ – лош, тежък ден. Смята се, че трябва да се почита против огън и пожари. Не се е палел огън – значи не са готвели, защото, сещате се, едно време, за да се сготви, в огнището е трябвало да се запали огън. Казват, че свети Павел имал тежък характер и ако някой не го е почитал му е пращал огън и пожар: я някой ще се изгори, я направо имуществото му може да изгори. Можело и гръм да падне (тоест да удари мълния) върху човек, животно или върху някоя сграда.

Лошо било да се яде топла храна (то не е имало и как да стане, защото не е можело да палят огън).

Едно време, когато са жънели още на ръка, на Павловден не са жънели, за да не обидят свети Павел.

Вярвали също, че на тоя ден не е хубаво да се къпе човек, че ще го хване огненица (болест с висока температура).

А освен това имало специална забрана да не се меси хляб, за да не се „опалюва“ брашното – да не въди червейчета и да не се слепва.

Имен ден имат Павел, Павлина, Поля, Полина, Павлин.